Френски южни и антарктически територии

Френските южни и антарктически територии (на френски: Terres australes et antarctiques françaises) са френска отвъдморска територия. Състоят се от архипелазите Кергелен и Крозе, островите Амстердам и Сен Пол и Разпръснатите острови (Îles Éparses) Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Тромлен и Басас да Индия. Намират се в Индийския океан покрай френския сектор на Антарктида (Земя Адели). Отстоят на почти равно разстояние от Африка, Антарктида и Австралия. Главен град – Мартин дьо Вивие (о. Амстердам). Координати – 43°ю.ш., 67°и.д.

Френски южни и антарктически територии
— владение на Франция
(знаме)
      
(герб)
Девиз: Liberté, Égalité, Fraternité
Свобода, равенство, братство
Национален химн: Марсилеза

Местоположение на Френските южни и антарктически територии
География и население
Площ 7829 km²
Столица Сен Пиер
21°20′30.84″ ю. ш. 55°28′40.08″ и. д.21.3419° ю. ш. 55.4778° и. д.
Официален език френски
Гъстота на нас. 0,025 души/km²
Управление
Президент Еманюел Макрон
История
Икономика
Валута Евро (EUR)
Други данни
Код по ISO TF
Интернет домейн .tf
Официален сайт www.taaf.fr
Френски южни и антарктически територии в Общомедия

География

Френските южни и антарктически територии включват:

  • Архипелаг Кергелен (фр. Îles Kerguelen). Архипелаг от 300 базалтови острова. Площ – 7215 км². Най-вискока точка – 1850 м. (пл. Мон Рос). Дължина на бреговата ивица – 1232 км. Население – 103 жители. Главен град – Пор-о-Франсе (Port-aux-Français) е разположен в залива Морбиан. Координати – 49°21′ ю.ш.; 70°13′ и.д. Главният остров Гранд Тер има площ 6675 км², дължина – 150 км и широчина – 120 км. Климат – арктичен със силни ветров и чести валежи. Дълбоки фиорди и ледници. Има изградени корабни стоянки, пристанище, станция за сателитно наблюдение и полигион за стрелба с ракети. Открити през 1772 г. от Ив-Жозеф дьо Кергелен Тремарек. Дава им името Южна Франция, но при воторото си плаване до тях ги прекръства на Острови на отчаянието. Главният остров от архипелага е посетен от Джеймс Кук през 1776 г.

По-големи острови в състава на архипелага са: острови Нюажьоз, Ил дьо Кастри, Ил Лигю, Ил Ов, Ил Сен-Лан Грамон, Ил дю Пор, Ил виолет, Ил дьо л'Уест и Ил о Рен.

  • Архипелаг Крозе (фр. Îles Crozet). Група от шест по-големи необитаеми острова. Площ – 352 км². Най-висока точка – 1090 м. (пл. Мон Марион Дюфрен). Главен град – Порт Албер (о. Ил дьо ла Посесион). Анализът на магнитните аномалии на морското дъно показва, че платото Крозе (островите са негови върхове) се е формирало преди около 50 млн. години.

Климатът е арктичен със средна годишна температура – 5 °C. Температурата се колеба през лятото до 18 °C, а през зимата до – 5 °C. Годишните валежи достигат до 2000 мм, а дъждовните дни са 300 годишно. Вятър до 100 км/ч, ветровити дни до 100 годишно.

Островите се обитава от пингвини, тюлени, гризачи и множество видове птици. Колонията от пингвини наброява около 2 милиона птици. Архипелагът е обявен за природен резерват през 1938 г.

Островите са открити на 24 януари 1772 г. от френския изследовател Марк-Жозеф Марион дю Френ. Марион дю Френ открива първо Ил дьо ла Посесион и обявява архипелага за френско владение. Той го кръщава на втория си офицер Жул Крозе. В началото на 19 век архипелагът е посещаван често от ловци на тюлени и това води до почти пълното изчезване на големите дотогава колонии през 1835 г. Първоначално Франция администрира островите от колонията си Мадагаскар. От 1955 г. те стават част от Френските южоантарктически територии. През 1961 г. е построена научноизследователска станция, която по-късно е преместена в Порт Албер, на о. Ил дьо ла Посесион. Станцията носи името на първия ѝ ръководител Албер Форе. В нея се провеждат научни изследвания в областта на биологията, метеорологията, геологията и сеизмографията.

NОстровПлощ км2Най-висока точка (м)ВръхКоординати
1Ил о Кошон (Свински остров)67826Мон Ришар Фоа46°06′ ю.ш.,50°14′ и.д.
2Роше дьо ла мор (Мъртвите скали)05 46°13′ ю.ш.,50°22′ и.д.
3Ил де Пенгуен (Пингвиновият остров)3340Мон дьо Маншот46°27′ ю.ш.,50°23′ и.д.
4Ило де-з-Апотр (Апостолските островчета)2289Мон Пиер45°58′ ю.ш.,50°27′ и.д.
5Ил дьо ла Посесион (Владетелският остров)150934Пик дю Маскарен46°24′ ю.ш.,51°46′ и.д.
6Ил дьо л'Ест (Източният остров)1301090Мон Марион Дюфрен46°26′ ю.ш.,52°18′ и.д.
 Архипелаг Крозе3521090Мон Марион Дюфрен45°57' – 46°29' ю.ш.
50°10' – 52°19'и.д.

Освен изброените по-горе острови архипелагът Крозе включва и следните по-малки групи:

  • Западни острови (фр. L'Occidental). Група от 4 малки острова на 94,5 км от Ил дьо ла Посесион.
  • Островна група 2. Две морски канари на 10 км южно от Ил о Кошон.
  • Островна група 4. Група от 14 много малки островчета, най-големият от които има площ от 1,2 км2.
  • Източна група (фр. L'Oriental). Скално образувание на 92 км от Ил де Пингуинс.
  • Остров Амстердам (фр. Île Amsterdam). Вулканичен остров. Площ – 55 км². Най-вискока точка – 867 м. (пл. Мон дьо ла Див). Климат – умерен, средна месечна температура – 7 – 15 °C. Главен град – Мартин дьо Вивие (в миналото Ла Рош Годон). Първото поселище е основано през 1949 г. под името Камп Хюртен. Чести мъгли. Множество птичи колонии. Френско владение от 1893 г. Открит на 18 март 1522 г. от испанския мореплавател Хуан Себастиан де Елкано. Той не му е дал име. През 1633 г. холандския мореплавател Антоан ван Димен го кръщава Амстердам.
  • Остров Сен Пол (фр. Île Saint-Paul). Необитаем вулканичен остров. Отдалечен на 85 км южно от по-големия остров Амстердам. Площ – 21 км². Най-висока точка – 809 м. Климат – умерен, средна месечна температура – 7 – 15 °C. Множество птичи колонии. Френско владение от 1893 г. Открит през 1633 г. от холандски мореплаватели.
  • Земя Адели. Ненаселена територия с площ 432 000 км², заедно с островите 439 781 км². Представлява част от крайбрежието на Антарктида, между точка 66°12'ю.ш.; 136°11'и.д. (фр. Pourquoi Pas Point) и точка 66°48'ю.ш.; 142°02'и.д. (фр. Point Alden). Има широчина 350 км и образува сектор достигащ до Южния полюс. Граничи с Австралийската арктическа територия. Френският суверенитет над Земя Адели е суспендиран след подписването на Антарктическия договор от 1959 г. Има изградени две френски полярни станции, които се обитават целогодишно. Снабдяват се с провизии от Хобарт, Тасмания. Открита през 1837 г. от френския изследовател Жул Дюмонт Дюрвил. Името е дадено от него в чест на съпругата му Адели.
  • Разпръснатите острови: група от острови в Индийския океан – Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Тромелин и Басас да Индия. Нямат постоянно население и се управляват от префекта на Реюнион.

Администрация

Френските южни и антарктически територии са френска отвъдморска територия (фр. territoire d'outre-mer) на Франция от 1955 г. Първоначално са подчинени директно на френското правителство и за тях е отговарял главен пълномощник, подпомаган от генерален секретар. През декември 2004 г. администрацията е прехвърлена на о. Реюнион и се осъществява от префект. Териториите са разделени на четири окръга:

    • Окръг Амстердам и Сен Пол с главен град Мартин дьо Вивие (о. Амстердам).
    • Окръг Крозе с главен град Порт Албер (о. Ил дьо ла Посесион).
    • Окръг Крегелен с главен град Пор-о-Франсе.
    • Окръг Тера Адели с основна база Полярна станция „Дюмон Дюрвил“.
    • Окръг Разпръснати острови.

Всеки окръг се управлява от окръжен управител, който има законови права и задължения както обикновен френски кмет. Поради това, че всъщност и петте окръга нямат постоянно население, те нямат избирателни права и не могат да бъдат представени във френския парламент.

Икономика

Френските южноатлантически територии са бедни на минерални ресурси. Икономическите дейности са ограничени до обслужването и поддръжката на метеорологическите и геопроучвателните станции и риболовните флотилии. Това осигурява годишен доход от около 18 милиона долара.

Източници

    This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.