Тверска област

Тверска област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 84 201 km2 (38-мо място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 283 873 души (37-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). административен център град Твер. Разстояние от Москва до Твер 167 km.

Тверска област
Тверская область
Субект на Руската федерация
      
Тверска област на картата на Русия
Страна  Русия
Площ 84 201 km²
Население (2018) 1 283 873 души
15,2 души/km²
Административен център Твер
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Игор Руденя
Часова зона UTC +3
МПС код 69
Тверска област в Общомедия

Историческа справка

На територията на Тверска област са разположени едни от най-старите руски градове. Най-старият е град Торопец, който възниква през 1074 г. През ХІІ в. възникват градовете: Бежецк (1137 г.), Торжок (1139 г.) и Твер (1180 г.). През ХІІІ в. – Зубцов и Ржев (1216 г.), Кашин (1238 г.) и Старица (1297 г.). През ХІV в. – Бели (1359 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Вишний Волочок и Осташков (1770 г.), Калязин (1775 г.), Весегонск и Красни Холм (1776 г.). Останалите 9 града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Тверска губерния, която просъществува до 1928 г., когато е поделена между новосъздадените Московска област и Западна област. На 20 януари 1931 град Твер е преименуван на град Калинин, а на 29 януари 1935 г. от части на Московска област и Западна област е създадена Калининска област. На 17 юли 1990 г. е възстановено старото име на град Калинин – град Твер, а заедно с него е преименувана и Калининска област на Тверска област.

Географско положение, граници, големина

Тверска област се намира в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Псковска област, на северозапад – с Новгородска област, на север – с Вологодска област, на изток – с Ярославска област, на югоизток – с Московска област и на юг – със Смоленска област. В тези си граници заема площ от 84 201 km2 (38-мо място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).[2]

Релеф

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът е предимно равнинен. Западните части са заети от Валдайското възвишение с височини 200 – 300 m и повече. На юг от него са разположени високите (250 – 340 m) моренни равнини – Белско възвишение, където в близост до село Починок, Фировски район се намира максималната височина на областта – 349,6 m. На югозапад се намира Западнодвинската низина с редуващи се нискохълмисти верижни възвишения и зандрови равнини. Източната част на областта има по-равнинен релеф. Тук преминава пояс от моренни равнини. Пониженията (Вишневолоцка, Средномоложка и Верхнемоложка низини) се редуват с издигнати (до 200 – 250 m) моренни пояси (Илини гори, Торжковски, Вишневолоцки и Лихославълски пояси, Бежецки Верх, Овинищенско възвишение) и долините на реките Волга, Тверца и Молога. На югоизток е разположена Верхневолжската низина (100 – 150 m) покрай двата бряга на Волга и по долните течения на реките Тверца, Шоша и Медведица.[2]

Климат

Климатът е умереноконтинентален, но поради удължеността на областта от югозапад на североизток континенталността му нараства. Средна януарска температура от -8,5 °C на югозапад до -10,5 °C на североизток и съответна средна юлска температура от 17 °C до 18 °C. Годишно количество на валежите е 550 – 750 mm. Западната част на областта се отличава с малко по-мека зима и повишено овлажняване. Продължитилнжстто но вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 120 – 133 денонощия.

Води

На територията на Тверска област протичат над 800 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 17 хил.km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се Каспийско море, а останалите 10% принадлежат към водосборните басейни на реките Нева и Западна Двина, вливащи се в Балтийско море. Основна река в областта е Волга, която води началото си от Осташковски район и протича с част от горното си течение на протежение от 685 km. Нейни основни притоци са: леви – Селижаровка, Тма, Тверца, Медведица, Кашинка, Молога; десни – Вазуза, Шоша, Нерл. Към басейна на река Нева принадлежи река Мста, която протича в северозападната част на областта с част от горното си течение и се влива в езерото Илмен. На запад и югозапад протича река Западна Двина с част от горното си течение, заедно с левия си приток Межа. Реките се характеризират с малък наклон и ниска скорост на течението. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие.[3]

На територията на Тверска област са разположени над 3500 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като половината от тях са площ по-голяма от 10 дка. На запад и северозапад широко са разпространени ледниковите езера и значително количество речни (преградни) езера. Срещат се още карстови и крайречни езера, разположени по заливните тераси на по-големите реки. Най-голямото езеро в Тверска област е Селигер, а други по-големи са: Стерж, Вселуг, Пено, Волго, Кафтино, Сит, Великое, Верестово, Шлино и други. Много от естествените езера са изкуствено преградени и са превърнати във водохранилища. Най-големите изкуствени водоеми са Верхневолжското, Иванковското, Рибинското и Угличкото водохранилища по река Волга, Шлинското и Вишневолоцкото водохранилища в басейна на река Мста и Вазузкото водохранилище на река Вазуза. Блатата и заблатените земи заемат 4653 km2, 5,53% от територията на областта. Тук са разположени две от най-големите блатни системи в Европа – Верхневолжския водно-блатен комплекс в басейна на Волга и Жарковско-Свитската блатна система в басейна на Западна Двина.[3]

Почви, растителност, животински свят

Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и подзолисто-торфените почви. По моренните валове са предимно каменисто-пясъчни и пясъчни, а в района на Валдайското възвишение и по зандровите равнини са предимно песъчливи, торфено-подзолисти, а на места и блатни почви.[2]

Горските масиви заемат около 3 млн. ха (36% от територията на областта), като най-залесени (50 – 70%) са югозападните и северозападни райони на областта. Запасите от дървен материал се оценяват на над 300 млн. m3. Над половината от горите са иглолистни (бор, смърч), но широко са разпространени и широколистни видове (бреза, осика), като на места се срещат дъб и липа. Ливадите и пасищата заемат около 2 млн. ха и са разпространени основно по долините на реките.[2]

Животинския свят е представен от типични за горите видове: лос, сърна, кафява мечка, вълк, лисица, множество видове птици (тетерев, глухар, бяла и сива гъска, дива патица). Реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Тверска област наброява 1 283 873 души (37-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Гъстота 15,25 души/km2. Градско население 74,1%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 172 007 (93,4%), украинци 15 707 (1,2%), арменци 8 222 (0,7%), карели 7 394 (0,6%).

Административно териториално деление

В административно-териториално отношение Тверска област се дели на 9 областни градски окръга, 34 муниципални района, 23 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вишний Волочок, Кимри, Ржев, Твер и Торжок) и 18 града с районно подчинение и 28 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.

Административно-териториално деление на Тверска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Твер
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
6.Вишний Волочок5447 732гр. Вишний Волочок47 732119
14.Кимри4445 504гр. Кимри45 504133
4.Озьорни[4]19910 603сгт Озьорни10 603172
24.Осташковски3 19921 994гр. Осташков16 318190
27.Ржев5659 804гр. Ржев59 804130
24.Солнечни[4]?2 122сгт Солнечни2 122194
10.Твер152419 363гр. Твер419 363
33.Торжок5946 031гр. Торжок46 03161
35.Удомелски2 47637 678гр. Удомля28 669225
Муниципални райони
1.Андреаполски6 05111 122гр. Андреапол7 259286
2.Бежецки2 82732 999гр. Бежецк21 728130
3.Белски2 1355 509гр. Бели3 268294
4.Бологовски2 39934 723гр. Бологое21 425164Куженкино
5.Весегонски2 04711 353гр. Весегонск6 280253
6.Вишневолоцки3 38923 465гр. Вишний Волочок119Красноармейски
7.Жарковски1 6254 828сгт Жарковски3 237350
8.Западно Двински2 81613 740гр. Западна Двина8 249321Старая Торопа
9.Зубцовски2 16716 078гр. Зубцов6 373146
10.Калинински4 15849 407гр. ТверВасилевски Мох, Орша, Суховерково
11.Калязински1 67120 257гр. Калязин13 025350
12.Кашински2 01025 055гр. Кашин14 475150
13.Кесовогорски9627 774сгт Кесова Гора3 758181
14.Кимриски2 51411 971гр. Кимри133Бели Городок
15.Конаковски2 11583 670гр. Конаково39 34582Изоплит, Козлово, Новозавидовски, Радченко, Редкино
16.Краснохолмски1 49610 386гр. Красни Холм5 234175
17.Кувшиновски1 87414 161гр. Кувшиново9 161133
18.Лесной1 6334 713с. Лесное1 666214
19.Лихославълски1 78127 020гр. Лихославъл11 79041Калашниково
20.Максатихински2 76614 908сгт Максатиха7 769117
21.Молоковски1 1804 132сгт Молоково1 892203
22.Нелидовски2 63226 154гр. Нелидово19 400276
23.Оленински2 67511 814сгт Оленино4 829235
25.Пеновски2 3856 113сгт Пено3 715247
26.Рамешковски2 51015 501сгт Рамешки4 16764
27.Ржевски2 74711 580гр. Ржев130
28.Сандовски1 6035 573сгт Сандово3 143248
29.Селижаровски3 09811 857сгт Селижарово6 031189
30.Сонковски9708 151сгт Сонково3 842160
31.Спировски1 49711 231сгт Спирово5 86686
32.Старицки3 00523 093гр. Старица7 87277
33.Торжокски3 12822 087гр. Торжок61
34.Торопецки3 37318 451гр. Торопец12 092332
36.Фировски1 7478 092сгт Фирово2 083223Великооктябърски
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-террриториальное деление Тверской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Селско стопанство

Отглеждат се фуражни и зърнени култури; картофи и зеленчуци, както и лен.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара1675[5]1475,2[6]1223,7905,1[6]688,9[7]633,1534,4[7]

Външни препратки

Източници

  1. Калуцкова Н.Н., Исланова И.В. и др. Тверска област (Тверская область). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство - Телевизия [Социальное партнёрство — Телевидение]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тверска област (Калининская область), том 11, стр. 211
  3. ((ru)) «Вода России» – Тверска област
  4. закрито административно-териториално образувание
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.