Пущуни

Пущуните (на персийски: پختون; на урду: پشتون, наричани още патани, на запад – пащани, на изток – пахтани, ед. ч. пухтун) са европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан и северозападните райони на Пакистан. Общата им численост е около 42 000 000 души. Говорят различни диалекти на пущунския език.

Пущуни
Общ брой над 50 000 000[1]
Значителен
брой в
 Пакистан: 29 342 892 (2012)
 Афганистан: 12 776 369 (2012)
 Обединени арабски емирства: 315 524 (2008)
 Иран: 150 000 (2005)
 Великобритания: 200 000 (2006)
 Индия: 11 086 (2001)
 САЩ: 7 710 (2001)
 Канада: 1 695 (2006)
Език Пущунски език
Религия мюсюлмани (предимно сунити)
Сродни етно групи Индоевропейци
Пущуни в Общомедия

История

За едни от предците на пущуните се смятат древните бактрийци, европейците от индо-елинистическите средноазиатски държави[2] , тохарите[3] и ефталитите.

Идентичност

Легендарният праотец на пущуните е Каис, живял по времето на пророка Мохамед. Според легендата Каис срещнал Мохамед в Медина и приелл от него ислямската вяра и получил името Абдур Рашид.

Традиции

При пущуните има все още остатъци от традиционно родово-племенната структура – голямото семейство се управлява от старейшина, наричан спинжирай (в превод: „белобрад“); няколко големи семейства правят род, който управлява малик; няколко рода правят клан; няколко клана – племе, наричано каум или кабиле. Племето се управлява от племенен вожд, наричан хан, и от главите на съставляващите племето кланове, които образуват джирга. В бита на пущуните голяма роля има пущунският кодекс на честта пущунвалай.

Източници

  1. Northern Pashto,Ethnologue.com (Посетен на 7 юни 2009)
  2. Генетични данни за кръвна връзка със Средиземноморието са открити при около 2% от пущуните в Пакистан и Афганистан Y-chromosomal evidence for a limited Greek contribution to the Pathan population of Pakistan, European Journal of Human Genetics (2007) 15; published online 18 октомври 2006 Y-Chromosomal DNA Variation in Pakistan, American Journal of Human Genetics, 70:1107 – 1124, 2002, pg. 117
  3. magazines.russ.ru

Библиография

  • Ahmad, Aisha and Boase, Roger. 2003. „Pashtun Tales from the Pakistan-Afghan Frontier: From the Pakistan-Afghan Frontier.“ Saqi Books (1 март 2003). ISBN 0863564380.
  • Ahmed, Akbar S. 1976. „Millennium and Charisma among Pathans: A Critical Essay in Social Anthropology.“ London: Routledge & Kegan Paul.
  • Ahmed, Akbar S. 1980. „Pukhtun economy and society.“ London: Routledge and Kegan Paul.
  • Banuazizi, Ali and Myron Weiner (eds.). 1994. „The Politics of Social Transformation in Afghanistan, Iran, and Pakistan (Contemporary Issues in the Middle East).“ Syracuse University Press. ISBN 0815626088.
  • Banuazizi, Ali and Myron Weiner (eds.). 1988. „The State, Religion, and Ethnic Politics: Afghanistan, Iran, and Pakistan (Contemporary Issues in the Middle East).“ Syracuse University Press. ISBN 0815624484.
  • Caroe, Olaf. 1984. „The Pathans: 500 B.C.-A.D. 1957 (Oxford in Asia Historical Reprints).“ Oxford University Press. ISBN 0195772210
  • Dani, Ahmad Hasan. 1985. „Peshawar: Historic city of the Frontier.“ Sang-e-Meel Publications (1995). ISBN 9693505549.
  • Dupree, Louis. 1997. „Afghanistan.“ Oxford University Press. ISBN 0195776348.
  • Elphinstone, Mountstuart. 1815. „An account of the Kingdom of Caubul and its dependencies in Persia, Tartary, and India: comprising a view of the Afghaun nation.“ Akadem. Druck – u. Verlagsanst (1969).
  • Habibi, Abdul Hai. 2003. „Afghanistan: An Abridged History.“ Fenestra Books. ISBN 1587361698.
  • Hopkirk, Peter. 1984. „The Great Game: The Struggle for Empire in Central Asia.“ Kodansha Globe; Reprint edition. ISBN 1568360223.
  • Wardak, Ali „Jirga – A Traditional Mechanism of Conflict Resolution in Afghanistan“, 2003, online at UNPAN (the United Nations Online Network in Public Administration and Finance).
  • „A Study of the Greek Ancestry of Northern Pakistani Ethnic Groups Using 115 Microsatellite Markers.“ A. Mansoor, Q. Ayub, et al.Am. J. Human Genetics, Oct 2001 v69 i4 p399.

Външни препратки

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.