Панджабски език

Панджабският език (на пенджабски: ਪੰਜਾਬੀ, Pañjābī, на български също панджаби) е индоарийски език, говорен в областта Панджаб.

Панджабски език
на пенджабски: ਪੰਜਾਬੀ; на хинди: पंजाबी
Страна Индия, Пакистан
Регион Панджаб
Брой говорещи 29 102 477 в Индия[1]
до 76 335 300 в Пакистан [2]
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски
Индоирански
Индоарийски
Официално положение
Официален в Индия
Кодове
ISO 639-1 pa
ISO 639-2 pan
Панджабски език в Общомедия

Писменост

Собствената писменост на панджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Панджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Панджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.

Гласни

преднисреднизадни
затворени iu
полузатворени ɪʊ
полуотворени eəo
отворени æɑɔ

Три от гласните са по-кратки от останалите: [ɪ], [ʊ] и [ə]. Съществуват и назализирани гласни.

Съгласни

двубърненизъбни/
венечни
ретрофлекснинебнизаднонебнигласилкови
носови mnɳɲŋ
преградни и
прегр.-проходни
беззвучни pʈʧk
придихателни t̪ʰʈʰʧʰ
звучни bɖʤg
проходни (f)s, (z)(ʃ)ɦ
едноударни ɾɽ
странични lɭ
полугласни ʋj

Устнено-зъбната полугласна /ʋ/ се реализира като двубърнена проходна съгласна [β] в средисловието пред /i/, /ɪ/ и /e/. Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук /ɲ/ се среща само пред небни съгласни, а заднонебният /ŋ/ - само пред заднонебни. Съгласните /f/, /z/ и /ʃ/ се срещат само в заемки от арабски, персийски и английски, а /ʃ/ – и в заемки от санскрит.

Транслитерация

Транслитерация (вляво) и произношение (вдясно)
  • a – ə
  • ā – a
  • i – i
  • ī – ɪ
  • u – ʊ
  • ū – u
  • e – e
  • ai – æ
  • o – o
  • au – ɔ
  • k – k
  • kh –
  • g – g
  • ṅ – ŋ
  • c –
  • ch – tʃʰ
  • j –
  • z – z
  • ñ – ɲ
  • ṭ – ʈ
  • ṭh – ʈʰ
  • ḍ – ɖ
  • ṇ – ɳ
  • t – t
  • th –
  • d – d
  • n – n
  • p – p
  • ph –
  • f – f
  • b – b
  • m – m
  • y – j
  • r – r/ɾ
  • ṛ – ɽ
  • l – l
  • ḷ/ll – ɭ
  • v/w – ʋ/β
  • s – s
  • ś/sh – ʃ

Тонове

Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията [á]), нисък ([à]) и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.

Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

ḍhol [ʈòl] „барабан“
bhainạ̄ [pæ̀ɳɑ] „сестра“.

В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна:

māgh [mɑ́g] „месец магх)“
singh [sɪ́ŋg] „лъв“.

В рамките на корена между между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

paghārnā [pəgɑ̀rnɑ] „стопявам“

/ɦ/ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна:

tīh [tíh] тридесет.

/ih/ и /uh/ звучат съответно като [é] и [ó]:

kihṛā [kéɽɑ] „кой“
uh [ó] „той“.

/ahi/, /ahu/ се произнасят респективно [ǽ] и [ɔ́]:

kahiṇā [kǽɳɑ] „казвам“
vahuṭī [ʋɔ́ʈi] „годеница“.

Съществуват тройки думи, различими единствено по тона на гласната:

ghoṛā [kòɽɑ] „кон“
koṛā [koɽɑ] „камшик“
kuhṛā [kóɽɑ] „прокажен“.

Съществителни

Изменят се по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява, когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е окончанието -ā̃аломорф -vā̃ след основи, завършващи на ):

kuṛī – „момиче“, kuṛīā̃ – „момичета“
bhaiṇnū̃ – „на сестрата“, bhaiṇā̃ nū̃ – „на сестрите“
mā̃ – „майка“, māvā̃ – „майки“.

Отклонение от това правило са известен брой предимно завършващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃:

rāt – „нощ“, rātī̃ – „нощи“.

И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж:

ghar kol – „до къщата“, gharā̃ kol – „до къщите“.

Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃:

ghoṛе ute – „върху коня“, ghoṛiā̃ ute – „върху конете“.

В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃:

mazdūr – „работник“, „работници“
muṇḍā – „момче“, muṇḍe – „момчета“.

Прилагателни

Прилагателните имена биват изменяеми и незименяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.

склонение на изменяемото прилагателно moṭā
ед. ч.мн. ч.
м. р. пряк падеж moʈɑmoʈe
косвен падеж moʈemoʈɪɑ̃
ж. р. пряк падеж moʈimoʈiɑ̃
косвен падеж moʈimoʈiɑ̃

Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма:

takṛā, „силен“ – takṛerā̄, „по-силен“
suhṇā, „красив“ – suhṇerā, „по-красив“
patlā, „тънък“ – patlerā, „по-тънък“.

Прибавянето на наставката често е съпроводено с изменения в корена:

moṭā, „дебел“ – muṭerā, „по-дебел“
cauṛā, „широк“ – cuṛerā, „по-широк“
uccā, „висок“ – ucerā, „по-висок“
miṭtḥā, „сладък“ – mitḥerā, „по-сладък“.

Глаголи

Налице е обичайната за индо-арийските езици система от глаголни времена. Особеност е синтетичният начин на обрзуване на бъдеще време.

Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – „като хапнал и пийнал“. Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, „свиря“, karnā, „правя“, sunnā, „слушам“.

Бележки

  1. според преброяването от 2001 г.
  2. 44,1% от населението на Пакистан според преброяването от 2008 г., но в това число са включени и говрещите западнопанджабски

Външни препратки

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.