Мали

Със своите 1 240 000 km² Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Страната няма излаз на море. Общата дължина на границите е 7 243 km, от които:

• 2 237 km с Мавритания;
• 1 376 km с Алжир;
• 1 000 km с Буркина Фасо;
• 858 km с Гвинея;
• 821 km с Нигер;
• 532 km с Кот д'Ивоар;
• 419 km със Сенегал.

Климатът е предимно сух, от субтропичен до пустинен. Има сух и горещ сезон от февруари до юни, дъждовен и горещ сезон от юни до ноември и умерено влажен и хладен сезон от ноември до февруари. В столицата Бамако, с надморска височина от около 340 метра, температурите варират от 16 до 39 градуса по Целзий, с валежни количества до 1120 милиметра годишно. Декември и януари са най-сухите месеци – почти винаги с 0 mm валежи, а август е най-дъждовният с 220 mm.

Най-големите реки, минаващи през територията на Мали са Нигер и Сенегал, като басейнът на река Сенегал е най-ниската точка (23 m надморска височина). Река Нигер Най-високата точка е връх Хомбори Тондо – 1 153 метра. Пясъчният масив Адрар дез Ифогас, известен с останките от древни сахарски цивилизации, се намира в североизточната част на страната. Мали е богата на полезни изкопаеми, сред които злато, уран, фосфор, желязо, боксит, гипс, гранит, мед, каолин, сол и варовик.

Територията на Мали обхваща три природни зони – сравнително плодородните части от региона Судан на юг, полупустинният Сахел в централните части и Сахарската зона на север. Саваната обхваща около 30% от територията на страната, а пустините и полупустините – 65%.

Първите значителни държави възникват в планинските западни части на днешна Мали. Първата от тях е Ганайската империя (наричана още Уагаду) със столица Кумби Салех, формирала се около 790 година след обединението на народите манде в региона. Век преди това, около 600 година, сонгхайски търговци създават свои пазари в Кукая и Гао,[2] което поставя основите и на друго бъдещо царство – Сонгхай.

Ганайската империя, доминирана от сонинке, се издига като могъща търговска империя в периода 700 – 1075 година. Територията ѝ обхваща днешните югоизточна Мавритания, голяма част от Мали и части от Сенегал. Владетелите ѝ в по-голямата си част не приемат исляма. През 1078 Ганайската империя се разпада заради династически разпри, вероятно заради политическо вмешателство от страна на Алморавидите, макар същинският ѝ край да идва едва през 1203 година с опожаряването на Кумби Салех от царство Сосо.

Малийската империя се формира в началото на XIII век по горното течение на Нигер и достига своя разцвет през XIV век. От личното управление на краля зависи много. Поредица династични междуособици и кратки режими временно отслабват монархическата власт в края на XIIIвек. когато това става се проявяват сепарастични тенденции в по-отдалечените провинции, които отказват да плащат налози. През XIVвек обаче при управлението на двама силни крале – Манса Муса (1312 – 1337) и Манса Сюлейман (1341 – 1360) монархията Мали възвръща блясъка си[3] С поклонничеството си до Мека през 1324 – 1325 г Манса Муса привлича вниманието на останалия мюсюлмански свят, върху Мали. Той пристига в Кайро начело на керван от сто камили, натоварени със злато. Султанът на ЕГипет го посреща със почести, като равен. Престоят на Муса в ЕГипет е белязан от разточителство. Той раздава толкова златни подаръци, че цената на златото в Кайро пада и не се възстановява години наред. Всички с които се среща са впечатлени от неговото богаство, щедрост и интелект. При завръщането си Манса Муса води от ЕГипет архитект, който да предложи нов проект за джамията в Гао (наскоро присъединен към империята)[4]. По време на управлението на Муса са издигнати и други джамии. Той окуражава разпространението на исляма и образованието в него.. Поклонението на Муса провокира интереса и на другите мюсюлмански книжовници, сред които е берберският географ Ибн Батута. След дълги години на пътешествия той посещава Мали, когато тя е управлявана от брата на Манса Муса – Манса Сюлейман. Описанието му през 1352 на Мали се превръща в основен извор за областта[4]:

„Отправих се на път в началото на свещения по Божията воля, месец Муххарам през 753 г (февруари 1352 от н.е.) с керван предвождан от Абу-Мохамед Андакана ал-Масуфи, Бог да го благослови.....Негрите там притежават великолепни качества. Рядко са несправедливи и постигат по силно отвращение към неправдата от който и да е друг. Техният султан (манса) е безмилостен към всеки, извършил и най-малак неправда. В тази държава цари съвършена сигурност. Нито пътешественикът, нито поданикът следва да се страхуват от обирджии и насилници.“

Славата на Мали от XIV век е такава, че страната вече ес поменавана в картите, създавани от европейски географи от онова време. НА една карта от 1375 г, кралят на Мали е изобразен на трон, насред Западна Африка. Държи кюлче злато в дясната, а а от селище с шатри в пустинята бербер санхаджа със забулено лице приближава на камила[5]

През този период древните градове Джене и Тимбукту се превръщат в големи центрове на търговията и ислямската книжовност. Империята постепенно се разпада в резултат на вътрешни конфликти.

В края на XIV век властта на манса, запада, заради поредица от слаби владетели и краткотрайни управления.. Външните провинции се възплозват от възможността да утвърдят независимостта си. Навярно най-значимите отцепници са Сонгхай, на завоя на Нигер от изток. Същевременно богатството на империята изчерпано заради нападенията на моси от юг и войните с туарегите от север.[5]

Първоначално Тумбукту е селище от шатри на берберите туареги. Тумбукту е южно пасище за техните стада, а и връзка за търговията им през Сахара. по време на управлението на Сунджата или неговия наследник, селището е завзето от туарег и е приобщено към територията на Мали В него започват да се издигат по-трайни постройки – от кал и тухли, и постепенно Тумбукту се превръща във важен център за мюсюлманските търговци и учени; суданци и бербери.; Когато в началото на XV в. централизираната власт на Мали отслабва, нападенията на туарегите зачестяват и през 1433 г Тумбукту е превзето от тях. Тумбукту стига до върховете на своето богатство и слава през XVIв. когато е включено в територията на Сонгхай.[6]

През XV век в югоизточната част на Малийската империя се обособява Сонгайското царство, което постепенно обхваща източната част на старата империя. То съществува до края на XVI век, когато е ликвидирано от похода на саадитския военачалник Джудар паша през 1591 година.

Загубата на Тумбукту от Мали е знак за окончателния упадък на империята. Ролята на Малийската империя е иззета от Сонгхай. До 1500 г територията на някогашната империя Мали добива размери малко по-големи от пасище на малинке.[6] До XVII век дори този съюз на малинките се разпада и отделните селица минават под управление на различни манса. Въпреки това в сърцевината на малинке, идеятаче империята Мали може да бъде възстановена се съхранява чак до XIX в.

.

Падането на Сонгайското царство отбелязва края на търговския разцвет на региона. По това време Великите географски открития създават нови по-ефективни пътища за транспорт по море и транссахарската търговия губи предишното си значение.

В продължение на столетия сведенията за вътрешността на континента стават оскъдни. В източниците се отбелязват отделни тежки кризи на масов глад, често в резултат на суша или нападения на скакалци, като тези от 80-те години на XVII век или 1738 – 1756 година, при които много хора загиват, а други сами се предават в робство, за да оцелеят.[7]

Суданската република и Сенегал стават независими от Франция държави на 22 септември 1960 г. като Федерация Мали. Когато Сенегал се оттегля само след няколко месеца, Суданската република е преименувана на Мали. Диктатурата приключва през 1991 г., като тя е последвана от преходно правителство. През 1992 г. в Мали се провеждат първите демократични президентски избори. След изборите през 1997 г., президентът Конаре продължава да провежда политически и икономически реформи и да се бори с корупцията. През 1999 г. той намеква, че няма да се бори за трети мандат.

През 2012 г. традиционно населения с туареги регион Азауад (североизточната част на Мали) обявява независимост. Централната власт, с подкрепата на международната общност, се опитва да си възвърне контрола.[8][9][10]

Последното преброяване на населението в Мали е проведено през април 1998 година, показвайки общо население от 9,8 милиона души. По оценка на ООН за 2009 година то възлиза на 13 010 000 души.[11] Естественият прираст е 2,77%, 19-тият най-висок в света.[12] Голяма част от населението е селско (68%) или номадско (5 – 10%). Разликите в гъстотата по регион са огромни – докато южната част на страната е по-скоро гъсто населена, северната е почти безлюдна.

Населението се състои от различни африкански племена, освен тях има туареги (рицарите на пустинята), маври (араби) и рума (потомци на мароканските воини завладели Мали през XVI в.). Населението на Мали включва народностите малинке, бамбара (бамана), фулбе, сенуфо, догони, сонинке, диула, туареги и др. Мали е известна с толерантността между етносите.

Мали е демократична полупрезидентска република, където президентът оглавява както правителството, така и самата държава. Настоящата Трета република съществува от 1992 година, тогава е въведена и сегашната конституция.

Парламентът е многопартийна институция и играе ролята на законодателен орган, а правителството и президентът държат изпълнителната власт. Съдебната власт е напълно независима от другите две. Парламентът има 160 членове, всеки от тях с 5-годишен мандат. Малийците, живеещи вътре в страната, избират 147 от депутатите, а останалите 13 се избират от малийците извън страната. Президент е Амаду Тумани Туре, независим кандидат. На 29 април 2007 той е бил избран със 71,2% от гласовете. Президентът насърчава консенсуса между политическите сили и се грижи за стабилността на правителството. В същото време той има правомощията да разпусне напълно парламента.

В Мали съществуват множество политически партии, но е забранено основаването на партии с етническа, религиозна или полова основа.

Законовата уредба е основана на френската.

Малийската армия наброява около 7000 души, като числеността на състава се поддържа с наборна служба. Дълги години основен доставчик на оръжия и финансови средства е СССР, но разпадът му довежда до рязко намаляване на оперативната готовност на оборудването. През 1991 година войската извършва преврат, благодарение на който е възстановена демокрацията, а в периода 1990 – 95 решително потушават бунтовете на туарегите и стабилизират страната.[13]

Всички единици на сухопътните войски са обединени в една бригада. Тя включва четири механизирани пехотни батальона, танков батальон (33 танка Т-55 и Т-34), лек танков батальон (танкове-амфибии), въздушно-десантен батальон и две роти специални сили. Военновъздушните сили на Мали разполагат с 10 изтребителя МиГ-21бис/МФ за защита на въздушното пространство и два вертолета Ми-24 за нападения срещу наземни цели. ВВС разполагат и с различни учебни и транспортни самолети и вертолети в летателно състояние.

От 2008 година НЩ на войската е генерал Габриел Подиугу.[14]

Мали е разделена на 8 области и един окръг, включващ столицата на страната град Бамако:

• Гао
• Кайес
• Кидал
• Куликоро
• Мопти
• Сегу
• Сикасо
• Томбукту
• Бамако (столичен окръг)

Най-големите градове са: Бамако (столица) · Сегу · Мопти · Нара · Тимбукту · Бугуни · Сикасо · Кутиала · Куликоро · Банамба · Кита · Ниоро дю Саел · Сан · Дуенца · Ниафунке · Гундам · Кайес · Гао · Тесалит · Джене · Бла · Ансонго

Мали е една от най-бедните държави в света, като 65 % от нейната площ представлява пустиня или полупустиня. Икономическата активност е до голяма степен ограничена само до земите, които се напояват от р. Нигер. Около 10 % от населението е номадско, а 80 % от работната ръка се занимава със земеделие и риболов. Индустрията е съсредоточена върху преработването на земеделски стоки. Мали е изключително зависима от чуждестранни помощи и е уязвима от гледна точка на колебанията в цените на памука (главният ѝ износ) в световен мащаб. През 1997 г. правителството продължава успешното изпълнение на препоръчана от Международния валутен фонд програма за структурно приспособяване, която помага на икономиката да се разраства, разнообразява и привлича чуждестранни капиталовложения.

Придържането на Мали към икономически реформи и обезценяването на африканския франк с 50 % помагат за икономическото развитие на страната. Няколко многонационални компании увеличиха операциите в златните мини през 1996 – 98 и правителството очаква в близките години Мали да се превърне в главен износител на злато за суб-сахарския регион.

Икономиката на Мали обаче все още е крехка, характеризираща уязвимост при климатични условия, криволичаването на сроковете на търговия, зависимост на пристанища в съседните страни. Производителка е на памук и ориз в значителни количества. Промишлеността на страната се ограничава до обработката на тези две суровини за потребителски цели. Добивът на злато и строителството са другите основни сектори. Мали страда от недостиг на електроенергия, а контрабандата на потребителски стоки подбива усилията за разширяване на промишления капацитет.

Културата на Мали съчетава традициите на редица сахарски народи – в западната част на страната доминират обичаите на народите манде (включващи малинке, сонинке, бамбара и диула) а на изток – тези на догоните, сонгхайците и бозо. Фуланите са разпръснати на компактни маси из цялата страна. Най-северните части са обитавани от номади като туарегите, които от векове са се пригодили към живота в пустинята. За разлика от повечето други африкански страни с голямо етническо разнообразие, повечето народи в Мали живеят в мир помежду си. Това се дължи най-вече на факта, че Малийската империя, обединявала повечето от тези народи през Средновековието, е била една от най-могъщите и богати империи в Африка.

В Мали е налице добре запазена кастова система сред народите манде, базирана на различни занаяти или умения, като например обработване на метал, речен риболов, пазене на устни традиции и изработване на музикални инструменти.

Малийската музика има дълбоки и добре запазени традиции. Гриотите са пътуващи музиканти, които пазят фолклора на отделните народи чрез песните. Много музиканти стават известни по цял свят, като дуета Амаду и Мариам, певците и китаристи Хабиб Коите, Али Фарка Туре и Тумани Диабате.

В Мали има четири обекта на световното културно наследство:

• Ескарпът Бандиагара, природен и културен паметник, в списъка на ЮНЕСКО от 1989 година;
• Джене – старият град, включително и Голямата джамия. В списъка от 1988 година;
• Гробницата на цар Аския Мохамад I в Гао, в списъка от 2004 година;
• Град Тимбукту, културно-исторически паметник, в списъка от 1988 година.

• Комуникации в Мали
• Транспорт в Мали
• Армия на Мали
• Външна политика на Мали

• Информация за Мали в CIA World Factbook (на английски език)
• Информация за Мали, Библиотека на Конгреса.