Лаос

Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад.

Лаоска народнодемократична република
на лаоски: ສາທາລະນະລັດປະຊາທິປະໄຕປະຊາຊົນລາວ
      
(герб)
Девиз: „Мир, независимост, демокрация, единство и просперитет“
Национален химн: ເພງ ຊາດ ລາວ

Местоположение на Лаос
География и население
Площ 236 800,0 km²
(на 80-то място)
Столица Виентян
Най-голям град Виентян
Официален език лаоски език
Население
(пребр., 2007)
6 667 067
(на 104-то място)
Гъстота на нас. 28,6 души/km²
Управление
Форма комунистическа страна
президент Кхамтай Сипхангон
министър-председател Тхонгсинг Тхамавонг
История
Независимост
– обявена
от Франция
19 юли 1949
Икономика
БВП (ППС, 2010) 7,412 млрд $
(на 136-то място)
БВП на човек (ППС) 964 $[1]
Валута кип (LAK)
Други данни
Часова зона +7
Интернет домейн la
Телефонен код 856
Лаоска народнодемократична република в Общомедия

След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4 736 km² водна площ.

История

Лаос е една от древните държави в Индокитай, населявана от китайски племена, които идват на юг от съвременната китайска провинция Юннан. Постепенно те заселват бреговете на река Меконг и основат няколко малки държавици. Според легендата първият крал на Лаос Кхун Бором наследил земя около Муанг Тхен („Мястото на небесните духове“) в Южен Китай. Неговият син и наследник Кхун Ло повел народа си на юг и се установил в Раджадхарани Шри Судхана (днешен Луанг Прабанг). След него царували много крале (в някои извори техният брой е 22), но точните дати на техните управления и роднинските им връзки не са уточнени. Според традицията, за последен крал по мъжка линия от Кхун Бором се смята Прая Ранга.

През 1316 г. той е наследен от Сувана Кампонг, който дава началото на нова династия. Неговият внук Фа Нгум бил способен държавник и военачалник, който разширил значително територията на кралството си, покорявайки редица по-малки държавици. Той се смята и за основател на кралството Лансанг, в чиито предели влизат обширни територии от днешен Тайланд на запад и Чампа на изток. Фа Нгум взима за съпруга принцеса от кралския двор на Камбоджа, под чието влияние въвежда будизма като официално религия в държавата си. Въпреки че кралството процъфтява, особено през XVI век голямата му територия превръща поддържането на политическото единство трудно, както и отбраната срещу агресивните съседи.

С убийството на крал Тиан Тхала през 1695 г. започва междудинастичен спор за трона, който прераства в гражданска война. В резултат Лансанг се разпада на три кралства – Луанг Прабанг, Виентян и Чампасак. В същото време Сиам също се намесва в тези конфликти на няколко пъти през XVIII век, и през 1787 – 1788 г. анексира трите държави. На троновете им са поставени т.нар. васални крале, които на практика обаче зависят напълно от владетеля на Сиам. Очаквайки война между Англия и Сиам, през 1824 г. кралят на Виентян се разбунтува, подпомогнат от виетнамците. Той е разбит и изпратен в Банкок, където е екзекутиран а кралството му – унищожено. Останалите две държави – Виентян и Чампасак, продължават полуавтономното си съществуване до края на XIX век.

Междувременно през втората половина на XIX век в Индокитай все по-усилено проникват французите. Между 1898 и 1907 г. са сключени няколко споразумения между Франция и Сиам, по силата на които по-голямата част от лаоските територии стават френски протекторат. Въпреки че кралство Луанг Прабанг продължава да съществува като автономен протекторат, всички останали територии, включително Чампасак, минават под прякото управление на френски върховен резидент, чието седалище става Виентян. След окупирането на Франция от нацистите, Париж е принуден да подпише през август 1940 г. т.нар. Пакт Мацуока-Анри, с който Япония получава всички лаоски територии западно от река Меконг до Тайланд. През март 1945 г. японски войски окупират Луанг Прабанг, принуждавайки крал Сисаванг Вонг да обяви „независимост“. След капитулацията на Япония кралят е принуден отново да признае страната си за френски протекторат.

Междувременно в страната се заражда и набира все повече сила движение за независимост, ръководено от организацията „Лао Иссара”. Негови части завземат властта във Виентян, Саванакхет и още няколко града, установяват временен парламент, който през октомври 1945 г. прокламира обединението на страната и отстраняването на краля от трона. През март 1946 г. френски войски започват отново реокупация на Лаос, принуждавайки „Лао Иссара“ да възстанови на трона Сисаванг Вонг, като крал на обединен Лаос. Виентян и другите градове, контролирани от привържениците на независимостта са превзети от французите, а много активисти на „Лао Иссара“ се оттеглят в Тайланд, където установяват правителство в изгнание. Независимо от това, Париж приема обединеното кралство, конституция и национален парламент.

Страната е призната за самоуправляваща се единица в рамките на Френската общност през 1949 г. Междувременно „Лао Иссара“ се саморазпуска и неговите членове се връщат в Лаос, някои се включват в кралското правителство а други се присъединяват към нововъзникналия „Патет Лао“, контролиран от виетнамските комунисти. Франция прави по-нататъшни отстъпки към независимост с Френско-лаоския договор за приятелство и съюз през октомври 1953 г., а на следващата дава на Лаос и пълна независимост.

Следващите двайсет години са време на непрестанни борби между кралското правителство, комунистите и привържениците на неутралитета. До голяма степен събитията през този период са отражение на ставащото във Виетнам. Изтеглянето на американските войски от Южен Виетнам довежда до увеличаване на борбата за власт, която води „Патет Лао“. Между август 1974 и ноември 1975 г. лаоските комунисти установяват контрол върху столицата Виентян, прогонват или избиват членовете на кралското правителство и установяват т.нар. „революционна администрация“, отваряйки много „образователни лагери“. Кралят е принуден да абдикира на 29 ноември 1975 г., а няколко дни по-късно друг представител на кралската династия – принц Суфанувонг, става първият президент на новоучредената Лаоска народнодемокранична република.

Между 1964 и 1973 г., по време на Виетнамската война, САЩ бомбардира Лаос. На минута падат средно по осем бомби. САЩ провежда общо 580 344 бомбардировки и хвърля около 260 млн. бомби, като по този начин се опитва да изолира комунистическите северновиетнамски войски. Най-голямата част от бомбите са касетъчни бомби срещу жива сила, като около 30% от тях не се взривяват. След войната в страната остават около 288 млн. касетъчни боеприпаси и 75 млн. бомби, които не са експлоадирали. От 1964 до 2016 г. около 29 000 души в Лаос са загинали от взривени бомби, а 21 000 са ранени, огромната част от които са цивилни. [2]

През 1975 г. министър-председател става Кейсон Фомвихан започва сближение със СССР. След смъртта на Суфанувонг през 1986 г. Фомвихан става Президент и затвърдява социализма с нови сили. Включва в Ръководената от него Държава система която го задъжа на власт до смъртта му през 1991 г.

Между 1995 и 2013 г. САЩ подпомага Лаос при премахването на касетъчните бомби с 90 млн. щатски долара, а между 2016 и 2019 г. помощта ще възлиза на 90 млн. щатски долара. 10 от 18-те провинции на Лаос са засегнати от невзривени боеприпаси. Според Конвенцията за касетъчни боеприпаси, приета от 108 държави, ползването на касетъчни боеприпаси е забранено и обезопасяването им също е осигурено, но САЩ не са я подписали. Невзривените боеприпаси правят огромни части от обработваемите земи неизползваеми. [2]

През 2016 г. Барак Обама става първият президент на САЩ, посетил Лаос. [2]

Държавно устройство

Административно деление

Според сега действащото административно деление, страната е разделена на 16 провинции (кхуенг), 1 град на централно подчинение (кампхенг накхон) и 1 специален район (кхетпхисет). Провинциите от своя страна се разделят на 140 окръга (муанг) и 11 767 селски общини (бан).

Провинция Площ (км²) Население Административен център
1Аттапи10 32087 700Аттапи
2Бокео6 196114 900Бан Хуайсай
3Борикхамсай14 863164 900Муанг Паксан
4Чампасак15 415503 300Паксе
5Хуапхан16 500247 300Самнуа
6Кхаммуан16 315275 400Такхек
7Луанг Намта9 325115 200Луанг Намта
8Луанг Прабанг16 875367 200Луанг Прабанг
9Удомсай15 370211 300Муангсай
10Пхонгсали16 270153 400Пхонгсали
11Сараван10 691258 300Сараван
12Саваннакхет21 774674 900Саваннасхет
13Виентян15 927286 800Муанг Пхонхонг
14Сайнабури16 389293 300Муанг Саябури
15Седон7 66564 200Банпхон
16Сиангкхуанг15 880201 200Пхонгсаван
17Виентян13 920531 800Винтян
18Сайсомбум27 105Бан Муанг Ча
1 Град на централно подчинение
2 Специален район

Природа

Югозападната част на страната се намира в долината на река Меконг, а на североизток, по границата с Виетнам са Анамските планини.

Около 75% от площта на Лаос е заета от гъсти тропически гори. Растителният свят е изключително разнообразен. Срещат се огромен брой орхидеи, има гори от бамбук, който в някои части на страната достига височина 30 метра. По-впечатляващи са огромните дървета на джунглата, надвишаващи 60 метра. От голямо значение за населението е тиковото дърво, което се цени заради ценната си дървесина, използвана за производството на мебели. Освен това се срещат много видове палми, епифити и др. Несравнимо богат е и животинският свят, представен от множество видове птици, влечуги, маймуни. Лаос е дом на слонове, носорози, леопарди, тигри, мечки, крокодили, птици-носорози, папагали и много други. Слабата населеност на страната, неразвитата промишленост и по-ниската степен на изсичане на горите, в сравнение с други страни е запазило обширни девствени гори с много богато биоразнообразие, чиито видове имат стабилни популации.

Икономика

Селско стопанство

Отглеждат се ориз, кафе, тютюн, памук, царевица, медицински мак (опиум), дървета с ценна дървесина и животновъдство.

Промишленост

Промишлеността е слабо развита.

Рудодобив

Калай (единственият ресурс добиван в по-големи количества. Има залежи от злато, мед, желязна руда и въглища.

Население

Населението на Лаос е 6 667 534 души за 2008 г. Гъстота – 28 жит. на кв. км. Естественият прираст е 25. Средна продължителност на живота – мъже – 52 г.; жени – 55 г. Етнически състав – лаосци – 67,2%, планински таи – 7,8%, кхму – 7,2%, планински кхмери – 4,4%, мео – 3,8%, путенг – 2,9%, други – 6,7%. Градско население – 25%.

Култура

Други

  • Комуникации в Лаос
  • Транспорт в Лаос
  • Армия на Лаос
  • Външна политика на Лаос

Източници

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.