Гренландия

Гренландия (гренландски: Kalaallit Nunaat; датски: Grønland; букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от 55 847 души (януари 2016) тя е една от най-рядко населените страни в света.

Гренландия
на гренландски: Kalaallit Nunaat
      
(герб)
Национален химн: Nunarput utoqqarsuanngoravit
Наименование на местния жител: гренландец

Местоположение на Гренландия
География и население
Площ 2 166 086,0 km²
Води 83.1%
Столица Нуук
64°10′ с. ш. 51°45′ з. д.64.166667° с. ш. 51.75° з. д.
Най-голям град Нуук
Официален език гренландски
Население
(пребр., 2018)
55,877
Гъстота на нас. 0,026 души/km²
Управление
Форма Парламентарна монархия
Кралица Маргрете II
Министър-председател Ким Килсен
История
Автономия на Дания 1 май 1979
Икономика
БВП (ППС, 2011) $1.8 млрд.
БВП на човек (ППС) $37,000
ИЧР (2010) 0.786 (висок)
(61-во)
Валута Датска крона (DKK)
Други данни
Часова зона UTC до UTC-4
Код по ISO GL
Интернет домейн .gl
Телефонен код +299
Гренландия в Общомедия

През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика и отбраната, и финансовата политика, и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около $11 300 на гренландец.

История

Островът е открит от исландския моряк Гунбьорн около 875 г. (въпреки че не слиза на брега). През 982 г. исландецът с норвежки произход Ейрик Рауда прави първото обследване на острова и го нарича Гренландия (букв. „зелена земя“).

През 983 г. в Южна Гренландия са основани нормански (исландски) колонии, съществували до XV век. През IX век населението на Гренландия приема християнството (през 1126 г. в Гренландия е основано първото епископство). От 1262 г. до началото на XVIII век Гренландия формално принадлежи на Норвегия (въпреки че от XIV век контактите с гренландските колонии се прекратяват, а век по-късно норманското население на острова частично измира, частично се смесва с ескимосите).

През XV век към Гренландия започват да се движат ледници, лятното разтопяване на грунта става все по-кратковременно и към края на века на острова се установява вечна замръзналост.

Второ откритие от европейците на Гренландия е извършено около 1500 г. от португалските братя Кортириали. През 1721 г. започва колонизацията на острова от Дания. През 1744 г. Дания установява държавен монопол на търговията с Гренландия. През 1814 г. след разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 г. е нейна колония. През 1953 г. Гренландия е обявена за част от кралството.

През април 1940 г., след като Дания бива окупирана от Третия райх, правителството на САЩ поема военната отбрана на острова и се създават няколко военни бази. След влизането на Дания в НАТО (4 април 1949 г.) през 1951 г. е подписано ново съглашение, според което двете страни осигуряват съвместна отбрана на острова.

Автономия от Дания

През 1979 г. датският парламент дава широка автономия на Гренландия. През 1985 г. пък тя излиза от Европейската общност, докато Дания остава в нея.

На 21 юни 2009 г. Гренладния възприема форма на самоуправление в областта на правните въпроси, полицията и използването на природните си богатства. Гренландците са признати като отделна нация съгласно международното право. Дания запазва контрола върху финансовата, външната политика и отбраната, докато местните органи поемат отговорността за полицията и съдебната система. Копенхаген продължава да отпуска годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони, но след като Гренландия започне да получава приходи от природните си богатства (нефт, природен газ и диаманти), помощта ще бъде постепенно намалявана. По своя път към откъсване от датското управление гренландският език е приет за единствен официален език в Гренландия на историческа церемония.

Политика

Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент – Ландстинг (състоящ се от 31 члена, избирани през 4 години), упражнява законодателната ѝ власт, а Дания – само външната ѝ политика. Гренландия се присъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г., се взема решение за излизане от общността.

В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21 юни 2009 г., като Гренландия получи исканата разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Въпросите относно външната политика и отбраната се решават едностранно от Дания.

География

Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия. [1]

Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс и със своята площ от 2 175 600 km2 е най-големият остров на Земята. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи – фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини – айсберги. Най-високата точка на острова е връх Гунбьорн (3 700 m).

Климатът по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и рязко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието е от -7 °C на юг до -36 °C на север, а средната юлска температура е от 10 °C на юг до 3 °C на северозапад. В центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47 °C (абсолютният минимум е -70 °C), а средната юлска температура е -12 °C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800 – 1000 mm, а в Северна 150 – 250 mm. В крайните югоизточни части пада повече от 2500 mm валеж годишно. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.

Административно деление

Гренландия е поделена на 4 комуни (или общини). Новото териториално деление влиза в сила на 1 януари 2009 г., като то не включва база Туле и Североизточния гренландски национален парк.

Население

Населението на страната е 57,6 хил. души (юли 2010), от тях 90% са ескимоси. В броя на жителите не влиза персоналът във военните бази на САЩ (2 – 4 хил. души).

След Втората световна война в резултат на снижението на смъртността (8/1000 д.) и рязкото увеличение на раждаемостта (50/1000 д.) се наблюдава демографски бум. През 2010 г. раждаемостта е 14,68 души на 1000 ж., смъртността – 8,05 на 1000 ж., емиграцията от Гренландия – 5,99 от 1000 ж. В резултат естественият прираст на населението е 0,06%.

Повече от 9/10 е съсредоточено на югозападното крайбрежие, където са и най-големите градове – столицата Нуук (15 хил. ж.), Какорток, Сисимиут, Маниитсок. Най-разпространените езици са гренландски, датски и английски. Преобладаващата религия е лутеранството.

Образование

В Гренландския университе в Нуук следват около 150 студенти, сред които има малко чужденци. Провеждат се бакалавърски и магистърски програми по управление, социална история на Гренландия, гренландски език и литература, медийни науки. Повечето курсове се водят на датски, някои на гренландски. Учебният процес осъществяват 14 преподаватели и 20 сътрудници. Университетската библиотека разполага с повече от 18 000 книги. Бюджетът е 14,8 мил. датски крони.

Социални проблеми

Според изследвания една трета от момичетата в Гренландия стават жертва на сексуален тормоз. Големи проблеми са алкохолизмът и много самоубийства (едно от най-високите числа в света, основно сред младежи). Разликата между бедни и богати е по-голяма от тази в Съединените щати. Всяко шесто гренландско дете страда от недохранване[2].

Икономика

20% от трудоспособното население е заето в риболова и рибноконсервната промишленост, около 55% са заети в обществените служби, повече от 10% са безработни и само 2,5% (около 600 души) все още живеят от лов благодарение на помощите от държавата. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания – NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Държавният сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.

В началото на 90-те гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993 г. Частична причина за кризата е търговският дефицит, появил се през 1990 г. след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика, следвана от управляващите, довежда до ниска инфлация и бюджетен излишък.

Транспорт

Пътна мрежа в Гренландия практически отсъства, затова пътуването с автомобил е възможно само в пределите на едно населено място и неговите околности. Причината за това е релефът и климатът, а също и отдалечеността на населените места едно от друго. Между два отделни града е възможно придвижване на кучешки впрягове и снегоходи. Жп мрежа на острова няма.

В Гренландия има 3 летища, от които едно е способно да приема пътнически самолети. Национален превозвач е Air Greenland.

Култура

Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.

Други

Източници

Външни препратки

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.