Близък Изток

Близкият Изток[б 1] е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.

Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полустров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).

Граници

„Близък Изток“ е общо понятие и по тази причина границите не са категорично определени. Обикновено в тази област се включват Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг.

Държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както и Судан, често са свързвани със Близкия Изток, тъй като имат силни езикови, етнически, исторически и културни връзки с него. Африканските държави Мавритания и Сомалия също имат връзки с региона. Въпреки че Кипър е в или близо до Близкия Изток, смята себе си за част от Европа и е пълноправен член на Европейския съюз. На изток Афганистан и Пакистан понякога се свързват със Близкия Изток (виж Широк Близък Изток).

В някои западни езици понятието Близък Изток е Среден Изток (на английски: Middle East), тъй като Близък Изток (на английски: Near East) е схващана източната част на Балканския полуостров.

Държави и територии

Държава със знаме Площ
(km²)
Население Гъстота Столица БВП БВП на глава
от населението
(в $)
Валута Форма на управление Официален език Герб
Арабски полуостров:
 Кувейт 17 820 3 100 000 119 Кувейт $136 милиарда $55 400 Кувейтски динар Конституционна монархия Арабски
 Бахрейн 665 656 397 1016 Манама $14 милиарда $20,500 Бахрейнски динар Конституционна монархия Арабски
 Оман 212 460 3 200 000 13 Мускат $54 милиарда $17 000 Омански риал Абсолютна монархия Арабски
 Катар 11 437 793 341 69 Доха $69 милиарда $75 400 Катарски риал Монархия Арабски
 Саудитска Арабия 1 960 582 23 513 330 12 Риад $446 милиарда $21 200 Саудитски риал Абсолютна монархия Арабски
 Обединени арабски емирства 86 600 6 000 000 30 Абу Даби $450 милиарда $55 200 Дирхам Федералална конституционна монархия Арабски
 Йемен 527 970 18 701 257 35 Сана $19 милиарда $1000 Йеменски риал Република Арабски
Левант:
 Израел 20 770 7 446 700 324 Йерусалим $232,7 милиарда $33 299 Шекел Парламентарна република Иврит, арабски
 Палестина Ивицата Газа 360 ~ 1 100 000[2] до 1 387 276[3] 3.055 до 3.853 Газа Шекел Палестинска автономия Хамас Арабски, иврит
 Палестина Западен бряг 5860 ~ 1 500 000[2] до 2 274 929[3] 256 до 388 Рамала Шекел Палестинска автономия Фатах Арабски, иврит
 Йордания 92 300 5 307 470 58 Аман $28 милиарда $5100 Йордански динар Конституционна монархия Арабски
 Ливан 10 452 3 677 780 354 Бейрут $24 милиарда $5700 Ливанска лира Република Арабски
 Сирия 185 180 17 155 814 93 Дамаск $72 милиарда $5400 Сирийска лира Президентска република Арабски
Северна Африка:
 Египет 1 001 449 77 498 000 74 Кайро $334 милиарда $4200 Египетска лира Президентска република Арабски
Други:
 Иран 1 648 195 71 208 000 42 Техеран $850 милиарда $12 300 Ирански риал Ислямска република Персийски
 Турция 800 070 76 000 000 94 Анкара $1,400 трилиона $20 000 Турска лира Президентска република Турски
 Ирак 437 072 24 001 816 55 Багдад $90 милиарда $3600 Иракски динар Парламентарна република Арабски, кюрдски

Обща информация от CIA: The World Factbook [4]

Бележки

  1. Изписването на „Изток“ с главна или малка буква в името „Близък Изток“ е предмет на спорове между езиковедите, като мненията се различават в зависимост от това, дали Изтокът се приема за самостоятелен географски регион. Официалният правописен речник приема изписване с малка буква.[1]

Източници

  1. „Близкият изток“ или „Близък изток“. // slovo.bg. slovo.bg, 2003. Посетен на 4 април 2016. (на български)
  2. Israelischer Zensus 2006: The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza 2006 (pdf-Datei)
    Bennett Zimmerman & Michael Wise (Frühjahr 2008). Defusing the demographic time bomb. inFocus, Bd. 2(1) (engl.; abgerufen 28. November 2008)
    Yoram Ettinger (11. Februar 2008). The Palestinian census: Smoke & mirrors. Ynet abgedruckt auf israelinsider (engl.; abgerufen 28. November 2008)
  3. Palästinensischer Zensus 2007: Palestinian Central Bureau of Statistics (Februar 2008). Population, housing and establishment Census-2007. Press conference on the preliminary findings (Population, buildings, housing units and establishments). (S. 14) auf den Seiten des Palestinian Central Bureau of Statistics (pdf-Datei; arab./engl., abgerufen 28. November 2008)
  4. The World Factbook (en), United States Central Intelligence Agency (CIA), 14 ноември 2006,
    The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza; B. Zimmerman, R. Seid and M. L. Wise; The Begin-Sadat Center for Strategic Studies, Bar-Ilan University; февруари 2006 The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza
    Sergio DellaPergola, „Letter to the editor“, Azure, 2007, No. 27, Sergio DellaPergola kritisiert die Autoren der Studie zum „Palästinensischen Zensus 2007“ wegen gravierender statistischer und methodischer Mängel.

Вижте също така

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.