Араби

Арабите (на арабски: العرب‎‎, „ал-ʿа́раб“) са народ от семитски произход, които говорят на множество диалекти на арабски език и населяват държави в Западна Азия и Северна Африка.

Араби
Общ брой около 500 755 852[1]
Значителен
брой в

Арабска лига: 450 900 656
 Бразилия: 164 000
 Франция: 6 500 000
 Аржентина: 3 300 000
САЩ: 3,466,874
 Иран: 2 000 000
 Израел: 1 500 000
 Мексико: 1 100 000
 Испания: 800 000

 Турция: 500 000
Език арабски език
Религия ислям, християнство, агностицизъм
Сродни етно групи семити
Араби в Общомедия

Населявани региони

Арабите съставляват по-голяма част от населението в следните страни:

Многобройни групи бежанци палестински араби живеят в Израел (около 1,5 млн. души), Йордания, Ливан, Сирия и други държави. Араби също така има в Турция (около 2,5 млн. души), Иран (около 2,5 млн. души), Централна Азия и други мюсюлмански страни. Арабски емигранти има и в Западна Европа (около 5 млн. души), Северна и Южна Америка (общо около 6,2 млн. души), Западна и Южна Африка (около 2,5 млн. души), и Австралия (около 0,5 млн. души).

Общата численост на арабите се оценява на 250 – 280 млн. души, от които в Азия живеят 110 млн., а в Африка 165 млн. души.

Бит през периода 600 – 1450 г.

Арабите били първите, но не и последните мюсюлмани. Животът на арабите в много отношения бил по-напредничав от живота на европейците. След като завладели източните провинции на Римската империя, те възприели много от идеите на Древна Гърция и Рим. Забогатели от търговия и животът им станал по-лек. Арабските търговци тогава се известни по целия свят със своите подправки, саби от Дамаск, коприни от Мосул, килими от Джебра и други стоки, и достигат дори до пустинята Намиб и Филипините. По същото време арабските завоевания разширяват географията на света, като арабите презвемат на запад дори островите Мадейра, на север достигат до Коремойос в Андалусия, на изток започват да граничат с държавата Ци в днешен Китай. Арабските открития предизвикват последвалия по-късно Ренесанс в Европа с важността си и са заимствани от много философи, ценители на културата и изследователи.[2]

Много от арабите били номади и се придвижвали със стадата си, предимно от камили, по-рядко – от коне или магарета, да търсят вода и паша. Те не променили начина си на живот дори и след като завладели огромна империя. Селяните в мюсюлманските земи продължили да обработват нивите си. Отглеждат се основно ечемик, ръж и пшеница. Земята била суха и спечена и за да дава плод, трябвало много да се напоява – затова овощните градини са били голяма рядкост – само халифите в Багдад и Дамаск са си позволявали обилно нопояване на градините си. Арабските владетели строели огромни дворци, дори по съвременните жилищни стандарти. Те били прекрасно украсени от опитни майстори и дърворезбари и по-удобни в сравнение с европейските дворци по онова време. Обикновено имали градини, красиво оформени около фонтани и много статуи.

Дворцовия живот бил придружен от много церемонии. Част от двореца била заделена само за жени – т.нар. хареми. Никой външен човек не можел да влезе вътре. На улицата мюсюлманските жени носели фереджета.

  • Къщите в мюсюлманските градове обикновено се боядисвали в бяло, за да бъдат прохладни. Гледали към вътрешни дворове, които осигурявали сянка. Улиците били тесни, открити места имало само около джамиите.
  • В градовете имало сук (пазар). Улиците, където бил пазарът, били покрити. В магазините на една улица се продавали едни и същи стоки.
  • В дворците и в много домове имало бани. Те, както и обществените, били построени по модел на римските бани.
  • Търговията била важна за живота на арабите. Те пътували, за да търсят клиенти. По море се придвижвали с бързи кораби с триъгълни платна. Някои араби и до днес използват тези плавателни съдове.
  • По суша търговците пътували с камили на групи – кервани. По главните пътища били построени кервансараи(подслони) на разстояние един ден път. В тях пътниците нощували.

Наука

Арабите мюсюлмани създали писменост, която се чете от дясно на ляво. Техните цифри били по-прости от римските, използвани в Европа.

Арабските учени изучавали гръцката и римската култура. Интересували ги и математиката, астрономията, географията, правото, религията и медицината. Арабите изработвали сложни инструменти за определяне местоположението на корабите в морето чрез наблюдение на звездите.

Този инструмент се нарича астролабия. Арабските лекари прилагали древногръцките методи за лечение на болните. Строели болници, където постъпвали хора, нуждаещи се от специално лечение.

История

Според мнението на историците древните семитски племена, от които впоследствие се сформира древноарабската общост, още през 2 хилядолетие пр.н.е. населяват територията на Арабския полуостров (Арабия). Първите арабски държавни образувания възникват в северния край на полуострова и в Централна Арабия.

Към 5 – 6 век арабските племена съставляват по-голямата част от населението на Арабския полуостров. През първата половина на 7 век, с възникването на исляма, започват арабските завоевания, в резултат на които е създаден Арабският халифат, заемал големи територии от Индия до Атлантическия океан и от Средна Азия до Централна Сахара. Арабите оттогава имат слава на добри лекари, математици и поети.

В Северна Африка населението, говорещо на близките към арабския семитски езици, сравнително бързо се арабизира, възприемайки езика, религията (исляма) и много други елементи от културата на завоевателите. Едновременно с това протича и обратен процес на възприемане от араби на елементи от културата на завладените народи.

Формиралата се в резултат на тези процеси арабска култура оказва голямо влияние върху световната култура.

Арабският халифат, в резултат на съпротивата на завладените народи и на ръста на феодалния сепаратизъм, към 10 век се разпада на отделни части. Започвайки от 19 век, арабските земи са подложени на колониални завоевания и стават колонии и протекторати на Великобритания, Франция, Италия, Испания. Днес всички те (с изключение на Западна Сахара) са самостоятелни държави.

Бележки

  1. Margaret Kleffner Nydell Understanding Arabs: A Guide For Modern Times, Intercultural Press, 2005, ISBN 1931930252, page xxiii, 14
  2. Doris., Behrens-Abouseif, (1 януари 1999). Beauty in Arabic culture. Markus Wiener Publishers. ISBN 1558761993. OCLC 40043536.
This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.